четвъртък, 20 март 2014 г.

Как попаднах тук


... Уморен, достигнах до Фейсбуково...
Първо ми се стори пусто, глухо...
До голяма къща се дотътрих...
И показа се жена отвътре:
- Кой във тая вечер тука хлопа?
Скитник ли си?... Аз съм... Пенелопа...
- Жено, уморен съм... Търся кръчма -
че голяма жажда ме измъчва...
- Хей я!... Ти почти си стигнал вече...
Кой ли вятър тука те довлече?
- Грабнаха ме ветровете бесни...
Хора долни, жалки и безчестни...
- Ти на точно място си попаднал!...
Тука има... вино, лимонада...
Срещат се и доста самодиви -
ще ти пеят песни закачливи...
Ама има тук и малко откачалки,
празни тикви, злобници, клюкарки...
Стига се понякога до свади...
Перчат се и всеки... си го вади...
Но ако си мъж с око набито -
ще отсееш плявата от жито...
Хайде!... И недей гаси светулки!...
И да не закачаш чужди булки!...

Тъй - след бури, дъждове и киша, -
тук дойдох... И почнах тук да пиша...

Марин Тачков
18 март 2011 г.
/редактирано/

Няма коментари:

Публикуване на коментар