Балада за Песента

Полъхва вечер - нежна и вълшебна...
И пак запяват птици и щурци...
Красива песен, от любов родена,
и днес вълнува светлите души...

Певец прекрасен за любов жадувал.
За красотата пеел с глас крилат.
С китара звънка вечно той пътувал
и радвал с песни този тъжен свят...

Видял девойка - приказно сияйна...
Китарата му спряла да звучи...
С любов я молел за любов безкрайна. -
Тя казала му с тайнствени очи:

" Добре, певецо!... Аз не искам злато...
Най-чистите си чувства в мен излей!...
Най-хубавата песен на Земята
изпей за мене ти, като Орфей!...

Ако жадуваш вечно да те грея,
вълшебна песен ти ми посвети! -
Да вдъхне обич тя и на злодея!
Да трепнат даже мъртвите души!..."

Запял певецът песен непозната,
запял с душата, влюбена до смърт...
И както пеел, плачела душата...
И късали се струните от скръб...

Той пеел тази песен вдъхновена...
Пригласяли му птици и щурци...
И слушала го цялата Вселена...
Душите мъртви плачели дори...

Без дъх, изпуснал вярната китара...
"Не ме оставяй!" - молела го тя...
Сега го няма... Тя е изгоряла...
Останала е... само песента...

Марин Тачков/"Български песни, 2002 г./
Редактиран вариант