Цвета и Цвете

Цвете в градина красива растяло.
Цвете разцъфнало и прецъфтяло. –
    Цвете въздъхнало -
    вече изсъхвало...
    Цвета откъснала
    цвете заспало...

Цвете сълзица отронило тихо.
Цвете на Цвета продумало тихо:
    „Късно откъсна ме -
    есен е късна...
    И няма във стаята
             да ти ухая...”

Цвета погалила тъжното цвете
и го целунала тя по лицето:
    „Ти още живо си,
    още красиво си.
    И не тъгувай,
    А слънце сънувай! –

Пролет усмихната пак ще засвети...
Ти ще си имаш деца, мило цвете...
    С устни ухаещи
    ще украсяваш
           градината светла,
           детето на Цвета...”

Марин Тачков

/"Роса-сълза", 2007 г., БП/