Лястовица бяла /По този черен път на самотата.../

По този черен път на самотата
аз зърнах бяла птица - Любовта...
Погледнах я с неверие в душата -
как можех да повярвам, че е Тя?...

"Повярвай в Любовта с очи-искрици!...
Като дете - за миг я погали!
Тогава тя ще стане чудна птица...
Ти с нея към небето полети!"...

Дари ме Любовта с усмивка вярна,
с омаен дъх на пролетни цветя...
И също като лястовица бяла -
завинаги спаси ме Любовта...
Марин Тачков
/"Стих-откровения", 2000 г./