Въздишка-болка

Душата ми се умори
да скита тук - където
всичко е от дявола проклето...
Да гледа как боли
Земята...
И пълзи отровата на бесовете...

Да слуша писъците
на деца убити,
на мечти окървавени...
И грухтенето
потискащо
на свине... благословени...

С въздишка-болка
моли се душата ми
вечерно. -
"Вземи ме, Боже, в небесата си -
преди да са ме взели
дяволите земни!"...

Марин Тачков
26 март 2012 г.