През тази чудна утрин станах, излязох навън, огледах се и... се ококорих... Бяха се случили доста странни случки...
Сякаш всичко се бе объркало тотално и бях попаднал в Страната на Странностите и Чудесиите...
Котката ни се беше окучила... Отбих се у съседката и що да видя - кучката й се окотила... А овцата на кака Калинка пък се окозила... Разбрах, че петелът на бай Петър започнал да снася яйца... А ябълката на Невенка взела да ражда сливи... Бай Коста пък засял дини, но... се родили тикви и кратуни...
По улиците срещнах странни същества. Мнозина се бяха овълчили, други пък се бяха отиквили... Хората изглеждаха нещастни... Все пак видях един щастлив, доволен овчар, който бе подкарал стадо овце към кланицата...
Какво да ви разправям още, драги ми читатели? Има ли смисъл?... Ако щете вярвайте, но... волът ми се отели...
Марин Тачков
4-9 април 2012 г.
Браво,много хубав разказ или какъвто жанр се нарича, според литературните критерии.Адмирации.Автора да е жив и здрав и да продължава в същия дух!
ОтговорИзтриване