Жажда /Когато изгори денят.../

Когато изгори денят и лунна нощ се спусне,
ще дойда пак при тебе и горещите ти устни. -
За да преминем през нощта по лунната пътека...
И да ти дам това, което другите ти взеха...

Жадувам за любов щастлива в този свят убийствен!
За твоята усмивка жива, като извор чиста...
И нека ни горят със злоба в този свят безчувствен!
И нека живи изгорим... И мъртви да се пуснем...

Но даже да ни хвърлят пръст душиците им черни,
дори да бъдем слепи, ние пак ще се намерим...
Душите ни - соколи - ще летят във небесата -
високо над човешка злоба, завист и омраза...

Марин Тачков -
от стихосбирката ми "Български песни" /2002 г. - второ издание/