Google+ Followers

вторник, 21 август 2012 г.

Изповед на момиче


Време е да си отиваш –
нищо, че ще плача.
Тръгвай си и не въздишай –
хвърляй тая чаша!...

Сред пустинята оазис
беше любовта ни...
Не можа да ме опазиш –
бяхме много жадни…

Тръгвай си, не ще те моля –
нищо, че ще плача!…
Ти върви си пак на воля,
отегчен и мрачен…

Нищо, че от скръб умирам.
И кърви сърцето!…
Нищо, че със страшна сила
плаче в мен детето…


Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар