Със тихи стъпки ти си тръгна...
А аз останах – стая от тъга...
И в тишината страшна, скръбна
душата плаче... Но мълчи нощта...
Само твоя глас във самотата
сънувам... и отново ме събужда...
Само стъпките ти в тишината
промъкват се до мен... И пак се губят...
Мълчат звездите. И небето...
Така е тихо - както във ковчег...
И чувам само как сърцето
тупти – подобно стъпки на човек...
А аз останах – стая от тъга...
И в тишината страшна, скръбна
душата плаче... Но мълчи нощта...
Само твоя глас във самотата
сънувам... и отново ме събужда...
Само стъпките ти в тишината
промъкват се до мен... И пак се губят...
Мълчат звездите. И небето...
Така е тихо - както във ковчег...
И чувам само как сърцето
тупти – подобно стъпки на човек...
Марин Тачков
"Роса-сълза", 2007 г.
/редактиран вариант/
Привет....
ОтговорИзтриванеМного ми хареса, ама е много тъжно, бе Марински???....
Ще взема да напиша и аз нещо по темата "Стъпки" и като го измисля ще дойда да ти го постна и да ти го споделя, и да те усмихна....
Въртят ми се някакви такива хрумки, ама сега пиша решение за едни сметки на ЕОН и съм зациклила ужасно.... А 15.08 свързвам с едно много хубаво стихо..... и ми е едно много мъчно.... Ама не трябва да бъдем прекалено дълго тъжни.....
Хайде поздрави от мен и отлитам, че трябва да опиша една експертиза....
Бръмммм....
:)))
Сърдечно ти благодаря, Еличке! Дано да напишеш нещо по-хубаво! Прощавай, но не мога да съм така многословен като тебе!... :))
ОтговорИзтриване