Балада за Къщата

                                             На Стефан Епитропов

Цигла по цигла и тухла по тухла -
както строили я някога майстори -
старата къща невидимо рухва. -
Сякаш събарят я сили незнайни...

Няма ги вече старицата, старецът
/сякаш ги виждам отново на пейката/ -
в лятната вечер със мен разговаряха,
топли, сърдечни, лицата им грейваха...

Дворът пустее, помръкнал от чакане -
спи, буренясал, зад къщата тиха...
Кой да посее надежда в земята? -
Те - синовете - далече заминаха...

Зеят прозорците, чезне оградата...
Стенат стените с въздишка болезнена...
Стара, беззъба, вратата е паднала,
вече ненужна. - Кого да посрещне?...


Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.