Диалог за края на света

... Запита ме:
“Какво ли ще е в края на света?...”
Усмихнах се:
“Навярно пак до тебе ще седя…”

Ти каза пак:
“Дали тогава времето ще спре?”
Засмях се аз:
“Налей, любима, още питие...!”

Пророни ти:
“Не виждаш ли Земята как кърви?…”
Помолих те:
“Подай ми устни и ме целуни!...”

Погледна ме:
“Не вярваш ли, че чака ни потоп?...”
Прошепнах ти:
“Ела!… И да се любим с теб... до гроб!”

И каза ми:
“Дали да си направим с теб... ковчег?…”
Погалих те:
“Момиче ли да е, или момче...?”

Въздъхна ти:
“Какво ли ни очаква там – отвъд?…”
Прегърнах те:
“Аз искам да заспя... до твойта гръд!”…

Марин Тачков

"Български песни", 2002 г.