Google+ Followers

неделя, 26 август 2012 г.

Дете-светулка

Аз обичах - и летях към Рая...
Светен на света с очи-слънца...
Но жестоко ослепях накрая -
щом от мен отплува любовта...

Хората, по-зли от зверовете,
зъбеха се, виеха в нощта...
Стъпкаха с омраза всяко цвете...
Вдън земя затриха обичта...

Но видях насън Дете-светулка -
да лети над пустата Земя.
То протягаше ръце от люлка,
сееше във мрака Светлина...

Марин Тачков
"Стих-откровения", 2000 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар