за обич крилата...
Но болка и дрога
ни водят към гроба...
Безумно живеем...
Безлунно чернеем...
Увяхват мечтите...
Угасват душите...
Когато се срещнем -
подай си ръцете...
И с теб да усетим,
че шепне ни Бог...
За мене пази ти -
на слънце очите,
дъха на мечтите
и цвете Любов!...
Марин Тачков
2005 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар