Среща с циганка

Спря ме стара циганка
някога, на хълма...
Със очи проникна тя
в участта ми скръбна. –
    „Имаш дарби чудни
    и добра душа.
    Ала си загубил
    вяра в любовта...”
Тъжно я попитах аз:
„Кой ме е зачернил -
майка ли проклинаща,
завист ли неверна?”
    „Ти си тъй орисан
    от живота зъл -
    ех, добро не вижда,
    който е добър...”
„Предскажи – завинаги
аз ли ще угасна?...
Някога ще видя ли
любовта прекрасна?”
    „Виждам на ръката ти -
    стъпки на жена...
    Продължи... нататък!...
    И ще дойде тя...”

Марин Тачков

"Стих-откровения", 2000 г.